Наземната телевизия е термин, който се отнася до режими на телевизионно излъчване, които не включват сателитно предаване. [1]. Терминът е необичаен в САЩ и по-често в Европа.
Наземното телевизионно излъчване датира от самото начало на телевизията като самия носител с първото обществено телевизионно предаване на дълги разстояния от Вашингтон, окръг Колумбия, на 7 април 1927 г. Освен предаването от високолетящи самолети, движещи се в цикъл с помощта на система разработена от Уестингхаус, наречена Stratovision, практически не е имало друг метод за телевизионна доставка до 1950-те години на 1960 век с началото на кабелната телевизия или телевизионната антена в общността (CATV). Първият неземен метод за предаване на телевизионни сигнали, който по никакъв начин не зависи от сигнал, произхождащ от традиционен наземен източник, започва с използването на комуникационни спътници през 1970-те и XNUMX-те години.
Европа
В Европа, конференция по планиране ("ST61"), проведена под егидата на Международния съюз по далекосъобщения в Стокхолм през 1961 г., за първи път разпредели честотите ленти IV и V за телевизионна употреба. Той също така замества плана от 1951 г. (също направен в Стокхолм), който първо е разпределил честотни ленти II за FM радио и честотни ленти III за телевизия.
След конференцията ST61, UHF честотите се използват за първи път във Великобритания през 1964 г. с въвеждането на BBC2. В Обединеното кралство VHF каналите се поддържат по старата 405-редова система, докато UHF се използва само за 625-редови предавания (които по-късно използват PAL цвят). Телевизионното излъчване в 405-линейната система продължи след въвеждането на четири аналогови програми в UHF лентите до изключването на последните 405-редови предаватели на 6 януари 1985 г. VHF Band III все още се използва в други страни в Европа за PAL излъчвания , въпреки че мнозина имат планове да го премахнат.
Успехът на наземната аналогова телевизия в Европа варира в отделните страни. Въпреки че всяка страна има права на определен брой честоти по силата на плана ST61, не всички от тях са закупени в експлоатация.
Северна Америка
В САЩ и по-голямата част от останалата част от Северна Америка също наземната телевизия претърпя революционна трансформация с евентуалното приемане на стандарта NTSC за цветни телевизионни предавания през 1953 г. По-късно Европа и останалата част от света или избраха между по-късните PAL и SECAM цветни телевизионни стандарти или приети NTSC. Япония също използва версия на NTSC.
В допълнение към заплахата от кабелната телевизия, аналоговата наземна телевизия сега също е обект на конкуренция от сателитна телевизия и разпространение на видео и филмово съдържание през интернет. Технологията на цифровата наземна телевизия е разработена като отговор на тези предизвикателства. Възходът на цифровата наземна телевизия, особено HDTV, може да сложи край на спада на приемането на телевизионно предаване чрез традиционни приемни антени, които могат да приемат ефирни HDTV сигнали.
В Северна Америка наземната телевизионна телевизия работи по телевизионни канали от 2 до 6 (VHF-ниска честотна лента, известна като група I в Европа), от 7 до 13 (VHF-висока честотна лента, известна като група III другаде) и от 14 до 69 (UHF телевизионна лента, другаде ленти IV и V). Номерата на каналите представляват действителните честоти, използвани за излъчване на телевизионния сигнал. Освен това телевизионните преводачи и бустери могат да се използват за ретрансляция на наземен телевизионен сигнал, като се използва иначе неизползван канал за покриване на зони с маргинален прием. Диаграма, показваща телевизионния план на Северна Америка, можете да намерите тук.
Цифровата телевизия
Към средата на 1990-те години интересът към цифровата телевизия в цяла Европа беше такъв, че CEPT свика конференцията "Честър '97", за да постигне съгласие относно средствата, чрез които цифровата телевизия може да бъде включена в честотния план ST61.
Въвеждането на цифрова телевизия в края на 1990-те и ранните години на 21-ви век накара ITU да свика Регионална конференция по радиокомуникации, за да отмени плана ST61 и да постави нов план за цифрово излъчване само на негово място.
През декември 2005 г. ЕС реши да прекрати всички аналогови телевизионни предавания до 2012 г. и да превключи цялото наземно телевизионно излъчване на цифрово (всички държави от ЕС са се съгласили да използват DVB-T). Холандия завърши прехода през декември 2006 г. и някои държави-членки на ЕС решиха да завършат този преминаване още през 2008 г. (Швеция) и 2009 г. (Дания), докато Обединеното кралство започна преминаването към края на 2007 г., това няма да бъде смяна за цялата страна до средата на 2012 г. Две държави-членки (които не са посочени в съобщението) изразиха опасения, че може да не успеят да преминат към преминаване към 2012 г. поради технически ограничения, останалите държави-членки на ЕС се очаква да спрат аналоговите телевизионни предавания до 2012г.
Много страни развиват и оценяват цифровите наземни телевизионни системи.
В Северна Америка спецификация, изложена от ATSC, се превърна в стандарт за цифрова наземна телевизия. В Съединените щати FCC определи краен срок за превключване на аналоговата услуга за 17 февруари 2009 г. Всички телевизионни приемници вече трябва да включват цифров тунер. В Канада канадската комисия за радио-телевизия и телекомуникации (CRTC) определи 31 август 2011 г. като дата, в която услугата за аналогово предаване по въздуха ще бъде прекратена в повечето части на страната, с изключение на Северна Канада
Нашата друг продукт:
